четвъртък, 25 декември 2014 г.

Ламеларна пола и рамене тип "ръкави"

На скоро приключих с новите ми придобивки - ламеларна пола (лява и дясна) и рамене
За първи опит стана страхотно.
Ламеларните пластини са  от 1мм
Като ламеларната пола е направена от 5 реда по 15 пластини, шнурувани за кожен колан. Полата е направена за лява и дясна, но се оказа, че съм толкова слаб, че ме покрива почти целият.
Раменете са направени  от 2 реда по 12 пластини. Модификацията, аз съм направил тук е, че съм добавил един ред от 6 пластини. По стенописи изобразяващи нещо, като ламеларни ръкави. Тоест, като се вържат, да се срещат от долната страна. Разбира се, снимките са направени на бързо и раменете не са стегнати както трябва, затова не изглеждат като ръкави.

 

 









петък, 28 ноември 2014 г.

Изработка на ламеларна пола и рамене

От това лято вече имам византийски тип ламеларен доспех. Вече мога да заява, че съм добре снаряжен. Но има още няколко неща, които трябва да направя за да придобия завършен вид.А именно - ламеларна пола и рамене.
Полата и раменете ще бъдат от ламеларни пластини с 1мм дебелина.
Започнах първо полата, която ще се състой от лява и дясна част шнурувани за кожен колан.
Двете страни на полата ще бъдат от 5 реда по 15 ламели на ред.


Относно раменете.
Това, което бих започнал да реконстуирам са по-скоро ръкави, защити за под рамото и над лакята. Две изображения показват този вид защита:
 




Два реда с по 8 до 10 ламели на ред в зависимост от размера на ламеларните пластини. Слагат се над текстилната броня като се завързват за нея.
Разбира се, аз ще направя моя интерпретация на тези ламеларни "ръкави".


вторник, 1 юли 2014 г.

Палеологов ренесанс – разцвет в тежка криза


След християнизацията на България,   ние се обвързваме вечно с Православието. Обвързваме се трайно с Византия. Въпреки, че оставаме верни на собствената си идентичност, Византия обезателно оказва дълбоко влияние върху църковното ни и художествено изкуство. Изобщо в цялата ни култура. Живописта и  изобразителното изкуство има църковен характер. В късното средновековие, много творци се опитват да избегнат това Византийско влияние, но църковните им догми не позволяват да се случи. Въпреки това някои творци пренебрегват догмите и се отклоняват от тях.  Религиозните сцени и образи се разполагали по едно строг установен ред, а изписването  му било подчинено на определени канони и шаблони. Средновековните художници нямали за цел да пресъздават реалистично заобикалящият ги свят. Целите им били разкриване на вътрешният мир в изобразените сцени.                                                  
 През XIV в. Развитието на Българската живопис протича в две главни насоки. Значителна част от създадените паметници продължават стриктно да следват установеният канон, характеризират се архаизъм и консерватизъм. От друга страна, появяват се обаче и художествени творби, които в значителна степен са повлияни от изкуството на съседа Византия, където през този период протича т. нар. Палеологов ренесанс.                                                                                                                             
  Най-силно въздействието на Палеологовият ренесанс се чувства в запазените стенописи в скалния манастир край с. Иваново (Русенско).                                                        
 Наред с църковната живопис през XIII и XIV в.  се развива и миниатюрната живопис. Заслужават отбелязване няколко книжовни произведения от времето на Иван Александър, които притежават изящно изработени миниатюри. Най – известното от тях е Лондонското четириевангелие, което съдържа 366 многоцветни миниатюри, нарисувани с вдъхновение от неизвестен майстор. Между рисунките със сюжети от Светото писание се съдържа и портрет на българският цар заедно със семейството му. По негова лична поръчка била изработена и миниатюрите към Манасиевата хроника, които са 69 на брой[1].                                                                                                                            

И до днес  остава не напълно обяснимо по какъв точно начин в тежка стопанска и военнополитическа обстановка на късна Византия се стига до нов подем на културата и изкуството, съперничещ на ония от времето на „Македонския ренесанс“. Създава се впечатлението, че във времето на никейското „изгнание“  е акумулирана гигантска енергия, която след 1261 г.  ражда онова високо изкуство, което често е определяно като ренесансово или пред ренесансов. В Палеологовият ренесанс наистина има много черти, които го сближават с културните процеси на тогавашна Италия. Палеологовият ренесанс  оказва огромно влияние над българското църковно изкуство и живопис.

Най – голям  е разцвета на изобразителното изкуство, в което най – често се вижда новото „ренесансово“ начало. Хуманистическите идеи, които са така близки на големите византийски интелектуалци, оказват въздействието си и в художественото творчество. Византийският стил е обогатен с нови черти, а главните тенденции в развитието му се изразяват в засилването на светските елементи, постепенното отегляне от монументализма на предишните епохи, засилената индивидуализация. Връзката с античното изкуство става изключително силна, тя вече не се изразява само с формални и външни белези, а прониква дълбоко в същността на творбите. Палеологовият стил съответства на онази епоха, на все по – яркото себевъзприемане на византийците  или ромейте, като потомци на древните гърци. В строителството, както бе отбелязано мащабите на сградите и архитектурните пропорции придобиват все по – голяма камерност, а с нея – и своеобразна аристократична затвореност.  Фрешските постепенно изместват музайките, те запълват цялото пространство на храма, все по – важна проля в интериора играе иконата. Важна особеност на новият стил е усилването на динамиката, неговата емоциопналост и експресивност. Увеличават се многофигурните композиции, жестовете на фигурите стават поривисти, одеждите им се развиват. Същевременно се усложнява иконографията, навлизат сцени от апокрифната литература, християнизирани антични теми пейзажите не са просто декор, те внушават определени емоции и чувства. Любими цветове на художниците са гълъбовосният и зелиникавожълтият. Тоновете са меки и светли. Най – съвършено явление във византийската живопис са фреските и мозайките от църквата на манастира „ХОРА“ с ктитор Теодор Метохит. Върху тях личи отпечатъкът на един аристократичен вкус, белязан обаче от идеите на византийския хуманизъм.  Основни в неговия интериор са два цикала от образи и композиции, посветени на живота на Христос и Богородица. След най – добрите мозайки е „Дейсис“, където фигурите  на Богородица и Христос са изпълнени с елегантност и благородство. Интерес представлява и ктиторската цвена, където коленичилият Метохит поднасяна модел на храма на седящия на трон Христос. Изображението на логотета е несъмнено портретно и емоционално наситено. По  думите на В. Лазаров изисканата палитра на неизвестните византийски художници прави творбите на Джото да изглеждат пъстри и примитивни. В най – ново време джамията е подложена на пълна реставрация, при която са открити неизвестни фрески. При тях срещаме експресивни образи, които могат да съперничат на световноизвестните мозайки. От столичните паметници, близки до живописта на „Хора“ са мозайките на църквата „Св. Мария Памакаристос“, чийто ктитор е известният пълководец Михаил Глава Тарханиот (същият, който командва византийските войски при действията им срещу Ивайло в България).                                                              
Като един от водещите центрове на културата и изкуството през XIV и XV в. изпъква споменатата Мистра. Днес големият средновековен град е в развалини и представлява своеобразен музей под открито небе. При най-големия си разцвет градът, дал на византийската философия учени  като Плетон, е имал многобройни църкви, разкошни дворци, богати жилищни сгради. Сред запазените паметници изпъква митрополитската църква „Св. Димитър“, „Богородица Перивлептос“  и църквата на манастира „Пантанасиос“. Изкуството в Мистра съперничи на столичната живопис, като отразява засилените интелектуални търсения в цветущата и почти независима далечна  провинция. Именно тук увлечението на античността и древна Гърция  достига своя връх, дори и иконографията личи пиететът към исторически сюжети. В Мистра превес има фресковата живопис, в която се откроява хармонично съчетания на пропорциите между фигурите и пейзажа. В тези културни процеси през XIV в. важна роля играе и Солун, тясно свързан с близките атонски манастири. Завладяването на града от турците обаче прекъсва своеобразната му конкуренция с Константинопол. Интересни паметници от онова време има и в Охрид, центъра на архиепископията на „цяла България“. Според тях не може да не бъде отбелязана църквата „Богородица Перивлептос“ от края на XIII в. Византийското палеологово изкуство има силен отзвук в  България(Скалната църква край Иваново), Сърбия и особено в Русия. Тук работи прочутият Теофан Грек, византийски художник, дошъл от Русия в края на XIV в. Многократно е подчертавана връзката между изкуството на блестящия руски художник Андрей Рубльов и византийската култура от Палеологовата епоха. Византийското изкуство има сериозен отзвук в Италия, за което съществуват много изследвания, търсещи връзката с Италиянския ренесанс. В това отношение особено показателна е фигурата на Ел Герко, макар и в по-късно време.                            
 От иконите, рисувани през XIII XV в. са запазени многобройни образци. Разширява се присъствието на иконата – икони кръсят стените на църквите и домовете. Особена роля в размаха на иконописта играе развитието на иконостаса, който се налага трайно в храмовете, параклисите, частните домове. Големите и високи иконостаси събират в себе си цели цикли от изображения, засилват повествователното начало, като, от друга страна, иконата запазва самостоятелността си на художествен обект. Традиционно силно остава участието на иконите в религиозни процеси и други церемонии. През 1453 г. най – знаменитите и смятани за чудотворни икони са разнасяни по улиците и стените на Константинопол с надеждата, че ще предотвратят турско завоевание. Между най – популярните константинополски икони са тези на „Богородица Обигитрия“ (Пътеводителка) и „Елеуса“. Константинопол остава най – големият производител на икони, но губи монополното си положение от преди 1204 г.       Ролята на Солун и атонските манастири в иконописта е силна както във вътрешен план, така и по отношение на българските, сръбските и руските земи. Иконите се изписват в Охрид,  където се чувства не само солунското, но и столичното влияние, например Андроник II изпраща една икона в дар на архиепископията. Сред любимите сюжети е Светата Тройца, позната от няколко паметника,  нейната далечна реплика в Русия е прочутата творба на Андрей Рубльов. В иконописта навлизат и нови персонажи,  най – вече под влиянието на исихазма. Сред тях са Св. Георги Палама, прочутият компзитор, българкинът Св Йоан Кукузел, Св. Грегории Синаит и др.                                       
Михаил Палеолог възстановява дворцовия скрипторий още в 1261 г. След богатата му продукция е едно украсено с миниатюри евангелие,  изпратено на френският крал Луи IX през 1269 г. Създават се своеобразни ателиета за миниатюра, появява се практиката миниатюрите да се поръчват именно от тях, тъй като не във всеки скрипторий има художници, както е било по – рано.         
Тази практика повишава художественото майсторство, но нарушава връзката между преписвач и художник, а ръкописа нерядко престава да бъде единство между текст и илюстрация. Своеобразна мода е художниците да украсяват готови кодекси, включително такива, създадени десетилетия по – рано.                                                                                                        По този начин миниатюрите в повечето случай са на самостоятелни листи и са повлияни от съвременната живопис и иконопис. След най – представителните ръкописи е сборникът с теологични трудове на Йоан VI Кантакузин, създаден около 1370 – 1375 г.  В него има четири миниатюри със самостоятелни композиции – виждаме Кантакузин да председателства събора пред 1351 г. както императо, както и двойния му портрет като владетел и монарх. В ръкопис със съчиненията на Хипократ е поместен портрет на Алексий Апокавк, най – големия противник на Кантакузин. С портрети на авторите започват съчиненията на историците Никита Хониат и Никифор Григара. Илюстрирани са и книгата за Варлаам и Йоасаф, „Книга на Йов“ и много други. След тях е и „Богородичният акатист“, от който са известни шест преписа. През XIV в. се умножават ръкописите, изработени от хартия, където срещаме графични рисунки с перо, Те се подчертават леко с тънък слой боя и напомнят аоварепйата техника. От този тип са портретите рисунките на императори от династията на Палеолозите от един кодекс, пазен в Париж. Влиянието на византийската миниатюра в България,  особено в Търново, е изразено по блестящ начин от илюстрирания превод на „Хрониката“ на Константин Манаси и т.нар. Лондонско четериевангелие на Иван Александър. Подобни паметници има в Грузия, а в Сицилия се говори за една итало-гръцка школа в миниатюрата.                                     
Приложното изкуство е най – силно засегнато от финансовата оскъдица. Съвременниците отбелязват такива показателни явления, като замяната на скъпите златни и сребърни съдове и чаши с глинени в самия императорски дворец. Рязко спада производството на луксозни стоки – златотъкани одежди, бижута, предмети от слонова кост и други. Тайната на някой техники е изгубена. Въпреки всичко продължават да се създават и високо художествени образци. Още Михаил Палеолог обновява църковната утвар на „Св. София“, опитвайки се поне от части да заличи пораженията от разграбеното през 1204 г. Една чаша на деспод Мануил Канкатузин се пази в манастира „Ватопед“. За съжаление  много паметници са унищожени от самите византийци, което има своето оправдание – малко преди падането на Цариград в 1453 г. Константинопол Драгаш заповядва златните  предмети в дворците и църквите да бъдат претопени, за да се заплати на чуждите наемници и да се осигури продоволствие за обсадения град. Оцелялото от тези „акция“ е разграбено от турците.                   Сред най – развитите направления на приложното изкуство е изработката на обкови за икони. По – известни са онезина иконата „Богородица с младенеца“ от края на XIII в. и на другата едноименна икона в Москва, в един от детайлите на която е релефният портрет на Георги Акрополит. През XV в. е изработен обковът на чудотворната „Владимирска Богородица: с разкошна украса и гръцки монограм на московският  митрополит Фотий.  От бижутерията заслужа отбелязване един медальон с изображение на император Константин Драгаш и Теодора, днес в Атина. Слоновата кост, един от любимите материали на византийските майстори, през XIII – XV в. е  практически недостъпна поради високата си цена.                                                               
Запазена е само една малка  пластинка, представляваща  Йоан V Палеолог и семейството му. Както пише А. Грабар, този факт по своеобразен начин отразява високата цена на слоновата кост в обеднялата империя. Този материал се заменя със стеатит, а по – късно и с дърво. От художествените тъкани са запазени главно църковни одежди, една сериа от плащаници, най – старата от които е от Охрид, подарена от Андроник II.    Фигурите върху нея са изпълнени със златни и сребърни нишки и разноцветни копринени конци. Особено изящни е плащаницата от църквата „Панагуди“ в Солун (XIV в.), както и т. нар. далматика на Карл Велики, която се пази в Рим. Многократно са анализирани техниката  и изображенията върху двата сакоса на споменатия митрополит Фотий. Парадните одежди са изключително скъпи и се пазят като неоценимо богатство. Историкът Георги Пахимер образно предава това разбиране с думите на Михаил VII към сина му Андроник II, който    бил излязъл  на лош в императорски костюм – безценните одежди „са изтъкани с кръвта на ромейте“ и трябвада бъдат използвани само в полза на империята, при среща с чужди посланици, при преговори и други важни държавни дела[2].          






[1] П. Ангелов, Д. Саздов, И. Стянов., История на България 681 – 1944 г. том първи, изд. Софи-Р, 2003 г.
[2] Хронологична енциклопедия на света т.VI, изд. “ЕЛПИС“ – В. Търново 1991 г.

понеделник, 30 юни 2014 г.

Завършена реконструкци

Завърших реконструкция на Български войник от периода 1185 - 1241 г.
 Византийски шлем, византиски ламеларен доспех... откраднах ги от един византиец, който бастисах на скоро :Р
- Сигментен шлем от византийски тип, от шест парчета 1,4мм дебела ламарина. Плетен халчест койф покриващ цялото лице, дебелина на халките от 2мм и вътрешен дияметър от 8мм.
- Качулка направена от  3слоя памук и един слой лен, служеща за подшлемник.
- Текстилна броня - гамбезон 5мм дебелина
- Плетена ризница с дебелина на халките от 2мм и вътрешен диаметър от 10мм.
- Ръкавица с плетево от халки.
- Ламеларен доспех от архайчен тип
- Капковиден щит  - източник "Скилица"
- Меч Ха 11-13 век
- Боздуган тип I

     

неделя, 8 юни 2014 г.

Участие в "Дни на предците - Плиска 2014"



Имах честа и удоволствието да бъда част от събитието "Дни на предците - Плиска 2014", организирано от НАИР "Плиска" и Сдружение Авитохол, което се проведе за трета поредна година


Събитието включва изяви на клубове за исторически възстановки, конни клубове, реконструктори, археолози, майстори на старинни занаяти, с цел всички те да покажат бита и традициите на старите българи от периода на създаването на първопрестолна Плиска. Главен акцент на събитието е използването на коне при пресъздаване на различни исторически периоди, бита, културата, и воинските традиции на нашите предци.

петък, 23 май 2014 г.

Плакат за Средновековния панаир в Асеновград 2014 г.



Представяме Ви плаката на Средновековния панаир в Асеновград за 2014 година.
Третия средновековен панаир в Асеновград, който ще се проведе от 20 до 22 юни 2014 г. 
Откриване: на 20 юни от 14:00
 Ще може да се потопите в една отминала епоха, ще се запознаете със средновековният бит и култура.

Периодът на Второто Българско царство ще оживее пред вас. В панаира всеки посетител ще може да види: автентични реконструкции на снаряжение въоръжение и дрехи от посоченият период, иконопис, монетосечене, средновековен начин за направа на хартия, леене на свещи, тъкане на кори, тъкане на стан, дърворезба изработка на дървени лъжици, плетене на халчeста ризница, обработка на кожа, плъсти, изработка на кукли, дуели и рицарска битка, стрелба със лък и средновековна музика. Всеки един от посетителите, ще има възможност да постреля с лък, да мята копие или да поязди кон, ще можете да си закупите автентични средновековни аксеоари и да опитате средновековни ястия. медовина и асеновградско вино.

Забележка: Поради големия брой участници са възможни промени в предварителния анонс.

Участието на чуждестранни реенактори показва високото ниво и признание към значимостта и автентичността на мероприятието.
събитието в facebook https://www.facebook.com/events/692830207429279/





вторник, 20 май 2014 г.

Нощ на музейте и галериите 2014

Тази година също бях част от Европейската нощ на музейте и галериите, обаче този път в моя роден град Асеновград
Представиха се - "Оръжията на ХХ век" и Представяне на традиционни занаяти в двора на музея.
Въпреки държовното време, музеят беше препълнен.
Очакваме с нетърпение следващата Нощ на музеите и галериите.












четвъртък, 6 март 2014 г.

Нова ножница

Преди около 20 дни започнах да майстора ножница за мечът си.
Ножницата е байцована и лакирана. Реших да не я покривам с кожа.
Днес беше направен  колана за ножницата и тя вече е завършена.
Ножницата не е перфектна, но това е първият ми опит, затова не очаквам и да е перфектна.




неделя, 23 февруари 2014 г.

Доизкусуряване на шлема

Шлема ми е сингментен (spang) шлем, с ризничев койф на задната му част.
Сега вече има койф и в предната си част, така вече шлемът е предобил малко византийски вид.
Предната част на ризничевия койф е с вътрешен диаметър на халките 0,8мм и дебелина на телта 1,8мм.
Шлемът вече е много по-тежък от 5кг, обаче е много по-добра защита от преди. Ето тук няколко илюстрации на този вид шлемове.




Рисунка на Алексии I

                                                   Снимка на шелма с част от екипировката ми


петък, 7 февруари 2014 г.

Кожена манерка 500мл / Leather flask 500ml






Кожена манерка за вода от естествена кожа. Вместимост 500мл, двоен шеф.Навосъчена  с пчелен восък отвън и отвътре. Дървена тапа от череша. Период: Средновековие, може да се използва за Античност, чак до 18 век.

вторник, 21 януари 2014 г.

Легенди за Асеновград

 Легендата за Коледното видение

До началото на миналия век всяка Бъдни вечер на Коледа след полунощ църквата на Асеновата крепост придобивала старият си вид и засиявала мистично. Камбаната на църквата биела хармонично. Чувало се ангелското пеене на псалти от храма и от цялата околност миришело на тамян. Една Бъдни вечер,  един човек от Станимака слизал от манастира Петрицос, за да избегне бурята, която вече го застигнала по пътя, се скрил под крепостта и зачакал да отмине снежната буря. Съвсем случайно стана свидетел на всичко, което ставало и всичко, за което се говорило. Любопитството му надделяло и решил да види какво се случвало, приближил се до църквата и я видял в цялото си величие. Видял ужасно много хора, християни, облечени в дрехи от други времена и чул службата изпълнявана от един свещеник и един псалт. Човекът чул свещеникът да споменава императора с цялата си дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста, литургията била изпълнена много бързо и след като свещеникът прочел всички молитви, рекъл „Амин“,  моментално всичко изчезнало и църквата върнала в предишното си състояние, в което станимаклии я виждат.

***




Тази била последната служба, на която служил свещеникът Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да си изкупи греха. Защото, когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака, за да служи на Коледа в крепостната църква „Св. Богородица“, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за да може по-бързо да седне на богато устроената трапеза от генерала и след като се наял до насита, умрял от сърце (може би получил сърдечен удар). Свещенникът Антомис не успял да се разкае за греховната си постъпка. Така, след като душата му се изкачила на небето, всевишният го наказал,  заповядвайки му 500 години поред в същата тази църква и по същото време да изпълнява цялата служба нормално, без съкращения. Светата коледна служба трябвало да се изпълнява и от всички онези, които са сторили същият грдях през време на службата
(Из "Легенди и предания от Асеновград на Ганка Маринова)


Св. Богородица и Исус Христос 


Едно време Св. Богородица бягала с Исус Христос, защото искали да го убият. Тя се спряла  на мястото на сегашният град Станимака(Асеновград). Тук нямало вода да окъпе детето си и затова тя помолила Господ Бога. Бог пратил вода в такова изобилие, в което и днес я няма в града. След като окъпала детето си в каменното корито, приспала го и сама легнала. Рано в зори Богородица пробудила детето с думите: "Стани, стани, майко, пак да бягаме" .
От думите на Св. Богородица идва старото име на Асеновград - Станимайка.  (Из "Легенди и предания от Асеновград на Ганка Маринова)

Едно по известно тълкуване за старото име на Асеновград – Станимака идва от една легенда. Според нея в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин. Докато стоял в крепоста, а майка му пържела риба, дошъл един войник и му съобщил, че крепостта е под обсада и скоро ще бъде превзета, но той не повярвал. Войникът идвал няколко пъти със същата новина, но царят казал, че когато рибата в тигана оживее, тогава той ще повярва. Изведнъж рибата оживяла и царят, казал на майка си: “Стани, майко, да бягаме” и оттам “стани, майко” се превърнало в Станимака – старото име на Асеновград. По-нататък преданието разказва, че цар Константин имал дълга коса и при бягството си към Пловдив, където е живяла неговата сестра, косата му се закачила за клоните на един орех при село Куклен. Тази местност се нарича "Честитите орехи". При закачането главата му се откъснала и увиснала на дървото, а трупът без глава пристигнал в Пловдив на коня.Друго предание допълва легендата по следния начин:Когато турците все повече и повече приближавали до крепостта, майката на цар Константин пържела риба. Царят рекъл: "Ако рибата в тигана оживее, тогава и турците нас ще хванат". И рибата по чудо оживяла и се плеснала във водата. Като видял това, царят рекъл на майка си "Стани майко, да бягаме".(1)


Друга легенда за старото име на градът се свързва с кризата в Османската империя през 1403-1413г., след смъртта на Баязид I синовете му Муса(или Иса), Сюлейман и Мехмед започнали война за престола.  След като Мехмед убива братята си и се възкачва на престола, решава да накаже българите в Асеновградско за това, че са вдигнали бунт и са воювали с брат му Муса. Цялото население на градът насила са накарани да легнат върху една нива. Всички са били овършени с кремъчни "плугове" . И от там "стани да видиш мъката" или "стани виж мъката" - Станимъка.

неделя, 5 януари 2014 г.

Сборно видео на участията ми през 2013

Здравейте, сътворих кратко клипче, със снимки и видео от участията ми през изминалата 2013та година.
Като по-важните участия бяха -
  •  Участие в рекламните видео материали на  Берсерк Ултра маратон 120км в Родопите.
  • Плиска - Дни на предците
  • Средновековен панаир - Станимака (на когото съм организатор)
  • Участие в изложба на Българският средновековен костюм и Ноща на музеите в Пловдив 
  • Изложба на самоуките маистори в Асеновград

Смея да, твърда че 2013та година за мен беше много успешна, организирахме успешно мероприятие, взех участие в една изключително успешна изложба. Като през изминалата 2013 година се сдобих с нови придобивки  - като: шлем, антични ленени дрешки,  които аз съм направил, късно антични римски сандали и нов тренировъчен меч.
Бавно и сигурно напредвам в реконструкцията си, дори започвам бавно и полека да разширявам пределите си като се разширявам и в късната античност.