понеделник, 22 юли 2013 г.

Гостуването ми в "Утро с DC TV"

Днес бях поканен да гостувам в предаването "Утро с DC TV" където говорихме за средновековната българска история, историческите възстановки и бъдещето им в България, също така и равносметка за приключилият средновековен панаир в Асеновград, провел се от 7 до 9 юни тази година.


петък, 19 юли 2013 г.

Средновековния меч

Искам да ви запозная с едно от любимите ми оръжия - това е средновековният европейски меч.
Още тук искам да отбележа, че европейските мечове не тежат по 5-6 кг., както лансират във филмите. Заслуги за този мит са, романите и археологическите находки, по - скоро тяхното лошо състояние, неправилната им интерпретация и много други причини.
Едноръчният меч тежи условно от 900 грама до 1300 града зависимост от типа.
Освен мита за теглото на меча, има и още един мит - митът за способностите на меча.
В почти всички филми мечовете разсичат човешкото тяло като масло. А дори разсичат и бетонни стени, скали и какво ли още не.  Разбира се, въпреки тези митове за меча, той има страховити способности. Всеки собственик на реплика на средновековен меч може да се убеди в това. По стенописи и други исторически извори може да видим как мечът сече крайници. Това изобщо не са измислици и преувеличения.
В Средновековието мечът е едва ли не е бил боготворен .
Мечът е продължение на ръката, душата на войнът , спътник в живота, другар в нощта, съдник и спасител в битката.
В късното Средновековие вече едноръчният средновековен меч служи и за аксесоар.
Европейският средновековен меч е дълго хладно оръжие, с два режещи ръба, изработено от стомана.
За да придобием представа за различните мечове ще ви дам пример.
Ранните викингските мечове са създадени за единичен бой, за бой във формация и за сечене.
По - късните средновековни европейски  мечове са с по - дълъг гард, за предпазване на ръката, с по - дълга дръжка за по - добър контрол на оръжието, с по - дълго острие за пронизване и сечене на врага.

Тук смятам да ви запозная и с анатомията на мечa. 
 Острието:

1.  Острие - това е честа на меча от върха до предпазителя.
2. Връх - това е върха на острието
3. Боен ръб - това е режещата част на острието
4. Език - това е часта на острието която влиза под дръжката, тя е част от ръкохватката.
5. Нит - това е часта на езика с която се занитва помела.
6. Ръкохватка - дръжката на меча, това е тази част от меча която държиш в ръката си.
7. Канал или жлеб - при различните острието тези канали са различни или ги няма. Каналът се прави за да се балансира острието и меча.




Ръкохватката:

1. Предпазител
2. Помел - това е тежестта в края на ръкохватката , помелът служи за баланс.
3. Втулка на нита - с нея се занитва самият помел.

Ето тук можете да проследите еволюцията на меча от 6  до 16 век. Виждате как постепенно острието става по -дълго и по-тънко, предпазителят(гарда) и той става по-дълъг, най-вече поради особености в употребата на оръжието.
Има фактически меч за една ръка и меч за ръка и половина, който може да се ползва с една или две ръце.
Разбира се, появяват се и мечове за две ръце, които достигат до 150см дължина. В самият край на средновековието и на прага на ренесанса се появяват дори и по - голями мечове.

 На тази снимка в дясно можете да видите нагледно разликата между викингски меч от 9 век и европейски меч от 15 век.
Мечовете в Средновековна Европа еволюират в интервала 500 -1500 г. от  стоманени келтски мечове в типичните за Средновековието мечове. Koeто от своя страна е резултат от  една традиция за направата на прави, заострени от двете страни мечове. Която традиция започва още от бронзовите мечове около 1500г. пр. хр. С изгрева на Средновековието тези мечове започват да придобиват различен облик. Меч за една ръка има дължина около 1000 мм в който се включва и ръкохватката. В другата ръка обикновено се държал щит. Тук искам да отбележа, че щита освен за защита може да се използва и за нападение. Често с мечът се блокират удари, а в същото време се нанася удар с щита.
В Ранното Средновековие повечето мечове са били с тънки острието предназначени за  посичане(както отбелязах по - горе в статията), често върхът на острието е бил леко закръглен.
С идването на Средновековието и ранните векове на този период остриетата на мечовете са били къси и много по-остри.
С появата на по-добри брони и снаряжение, се появяват и мечове с по-дълги ръкохватки и остриета. В битка средновековният европейски мечът се използвал с две ръце за да се увеличи силата на удъра.
Когато през 4-5 век вестготите нападат Римската империя, те донасят и меча, така наречен от римляните - дълъг меч. Всъщност като се има предвид размера на римският меч - гладиус (60 см обща дължина), спата (70-75 см обща дължина) можем да си направим извода, че всъщност
мечовете на вестготите не са били „дълги” по смисъла, който влагаме в понятието „дълъг меч” като синоним на меч за ръка и половина, а всъщност са били просто по-дълги в сравнение с римските мечове във въпросния период.



Днес съществуват реплики на мечове, и тъй наречените "мечоподобни обекти", които изглеждат като мечовете, но стават само за украшение на стената.
Реплики на средновековния меч са различни.
Ето един типичен средновековен меч за една ръка:



Копие на музеен експонат:










Тренировъчните мечове са с нарочно затъпени остриета и заоблен връх, с оглед на безопасността. Те трябва да тежат колкото истинските мечове, да имат същите характеристики.



Мечовете за историческа възстановка са затъпени, но са по - тежки от мечовете за тренировка. Което ги прави неподходящи за тренировка.

Съществува и класификация на мечовете, за сега най-добрата класификация е типологията на
Ewart Oakeshott.
http://www.oakeshott.org/Typo.html


Tази класификация на европейския средновековен меч не е инструмент за датировка на средновековния меч, а е помагало да се определи малко или много кое е типичното за даден меч.


Като за край на публикацията ще оставя и връзки които могат да ви помогнат: